По смисъла на Закона за счетоводството, Раздел II, чл.28:

„Чл. 28. (1) Предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети.

(2) Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1.
(3) Инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.“

Инвентаризация произлиза от френската дума „инвентаре”, което означава проверявам, намирам. Инвентаризацията е вид документиране, тя е продължение на документирането, свързано със стопански събития, имащи субективен или обективен характер и протичат стихийно, инцидентно, т.е. такива процеси, които предизвикват промени в активите и пасивите и не могат да бъдат установени по общия ред. Такъв характер имат естествените промени в количеството и качеството на някои материални запаси с резултат изпарение, изветряване и т.н.
– унищожаване на материални запаси – при стихийни бедствия аварии, кражби;
– несъзнателно допуснати грешки в отчетния процес в
резултат на събития от нерегулярен характер, възниква едно нееднакво отразяване между информационното представяне на отделните елементи на имуществото на предприятието, осигурено от съставяне, отчетност и тяхното фактическо действително състояние. Тези несъответствия могат да бъдат отразени и коригирани единствено чрез прилагане способа на инвентаризиране. По смисъла на действащото законодателство инвентаризацията представлява способ за периодична проверка чрез прилагането на различни подходи на количествените и стойностни параметри на активите и пасивите към точно определен момент и дата и тяхното съпоставяне с данните в счетоводната отчетност.
Крайната цел, която се преследва е да се постигне пълно съответствие между данните от счетоводното отчитане и фактическото състояние на активите пасивите. Като елемент на метода на счетоводното инвентаризиране следва да се оцени в следните насоки:
1. то служи за определяне на количествените и стойностни размери на отделните обекти на отчитането, което е основа за установяване на материалната отговорност, също така и за опазване на имуществото;
2. подпомагащ процес за откриване на допуснати грешки и тяхното коригиране и по този начин се установява достоверността на счетоводната информация.
3. служи за установяване на естествени загуби, липси, излишъци, и тяхното компенсиране, документиране и уреждане.
Инвентаризации се извършват в определени срокове, предвидени в Закона за счетоводството, както и при възникване на конкретни случки.Случаи за извършване на инвентаризация:
– при извършване на смяна на МОЛ;
– по искане на съда, прокуратурата, сметната палата;
– по инициатива на ръководителя на предприятието;
– при стихийни бедствия, кражби и други;Видове инвентаризации:
В зависимост от времето:
– редовни
– извънредни.
Според обхвата :
-пълни
– частични
Според вида на проверяваните обекти:
– на материални и нематериални активи;
– на материални запаси;
– на парични средства;
– на незавършено производство;